Алтернативно виждане за Морската градина във Варна

Сред добрите практики във финализирания проект Моят Бряг: http://www.mycoast.eu/index.php?ID=23&lang=BG
се включва и проект на екип архитекти от Клуба на младия архитект при САБ, Дружество Варна:

"VARNA, SEE THE SEA": http://www.mycoast.eu/documents/VARNA_SEA_GARDEN.pdf

Алтернативно виждане за Морската градина във Варна

Група млади архитекти възприеха подхода на "Моят бряг", за да помечтаят за нов изглед на Морската градина във Варна. Започвайки от дългосрочни стратегии за развитие, те направиха серия последователни предложения и скици за Морската градина. Можете да свалити тяхната прецентация: http://www.mycoast.eu/documents/VARNA_SEA_GARDEN.pdf

Чудесен проект Професионални анализи и свежи идеи. Стискам палци 100% от предложенията да се осъществят.

http://varna.dir.bg/2009/05/07/news4406744.html

07 май 2009 / News.dir.bg
Разчистването на крайбрежните заведения връща варненци на градския плаж.
Това сочат наблюденията на концесионерите на пясъчната ивица от миналия сезон. По тази причина преди предстоящото лято тенденцията за възвръщането на оригиналния вид на Морските бани продължава, пише "Народно дело".

„Естествено е, че когато плажът е почистен, водното спасяване и медицинското обслужване са осигурени, варненци ще предпочетат да дойдат тук, най-малкото защото е по-близо. Да не говорим, че цените са по-ниски отколкото в другите курорти", обясни Андрей Василев, представител на фирмата „Лазурен бряг 91".
По негово мнение изборът да се посещава градският плаж за много варненци и гости на града е въпрос и на известна носталгия, тъй като за поколения това е било първото място, на което те са се топнали в морето и са се изтегнали на пясъка под яркото слънце. Времето, в което дървените скари и натрупаните на тях маси на заведенията заемаха повече място от хавлиите на летовниците, вече е минало, категоричен е Василев.
Концесионерите вече са изпратили предизвестия за прекратяване на договорите на най-големите дискотеки и попфолк клубове, появили се преди години. За тези, които ще оцелеят и това лято, то вероятно ще е последното. С тази мярка се разчита най-сетне да престане шумовата атака, идваща от крайбрежната алея главно към Гръцката махала през летните нощи. Идеята е като цяло центърът на нощния живот край морето да се измести на север по крайбрежната алея, в района на буните.

За съжаление и през този сезон няма да бъде реализиран проектът за изграждането на пешеходно трасе, което да облекчи движението край плажа в района, достъпен и за автомобили. То беше предвидено като продължение на благоустрояването на алеята, започнало с асфалтирането й и осигуряването на паркоместа. По проект тротоарът край морето трябваше да е скован от специално водоустойчиво индийско дърво от страната на плажа, но изграждането му е отложено. Остава неясно и как точно ще се промени видът на Морските бани, след като бъдат опразнени от заемащите ги в момента заведения.

Строените през 20-те години на миналия век съблекални едва ли ще бъдат реставрирани в автентичния им вид, заради който имат статут на архитектурен паметник. Използването им с години за дискотеки и ресторанти обаче е оставило следи, които трудно могат да бъдат заличени.

МОЯТ БРЯГ
Изработване на Визия и стратегия за интегрирано управление на
крайбрежната зона (ИУКЗ) в България
Окончателен доклад - проект

http://www.mycoast.eu/finalreport/bulgarian/Final%20report%20BG.pdf

3.2 Обучение и по-нататъшни дейности
Във Варна група млади архитекти, които участваха на кръглите маси, предложиха да
направят план за развитие на морска градина във Варна. На двудневно обучение и
последвали кореспонденции по електронна поща, архитектите разработиха йерархия
Цели – Приоритети – Проекти за морската градина. Те допълниха проектите с
„артистична импресия” на морската градина, която е публикувана на интернет-сайта на
„Моят бряг”.

3.3 Препоръки за следващи дейности
Комплексността на Черноморското крайбрежие, Препоръката на ЕС за ИУКЗ, Конвенцията за
опазване на Черно море и нуждата от по-добро качество на оперативните програми изискват
продължаване на процеса на интегрирано планиране. Имайки предвид настоящите капацитети,
трябва да бъде даден приоритет на продължаването на пилотните проекти за изграждането на
практически опит в областта на интегрирания подход, с методологията Пегас, пригодена за
България, или с друга методология за управление на интегрирания процес на планиране.
3.3.1 Препоръки за пилотните проекти
В Добрич регионалната ИУКЗ пространствена схема може да послужи за пилотна дейност за
регионално планиране. Финансиране може да бъде осигурено от МРРБ и други източници, като
ПРООН/ГЕФ и от програми за общинско развитие на Световната банка.
· Препоръчва се експертите на министерствата на регионалното развитие, земеделието,
и околната среда и водите (Басейновата дирекция) да работят заедно с експертите на
областната администрация при разработването на техническото задание, за основа на
което може да послужи планът за развитие на Добрич.
Във Варна, интегрираното пространствено планиране на акваторията (ИППА) може да бъде
разширено. Доколкото опитът на ЕС и като цяло за това е много ограничен, България може да
осъществи един пример за ЕС и Черноморския регион.
· Препоръчва се експертите на министерствата на регионалното развитие, транспорта, и
околната среда и водите (басейнова дирекция) да се споразумеят в рамките на
морската стратегия за разработването на работен план за разработването на ИППА.
Експертите от областната администрация, участвали в проекта ПланБряг (PlanСoast),
могат значително да допринесат при това.
Пилотният проект в Бургас и още повече този във Варна показаха, че (съществено) допълване
на Закона за устройство на територията е необходимо, за неговата по-пълна съгласуваност с
актуалните концепции за пространствено планиране и обществено включване. Необходимо е да
се дефинира йерархията на плановите документи, да се допълнят и подсилят процедурите за
обществените обсъждания, а също и да се добави в Закона за устройство на територията добре
формулиран морско компонент (разработвайки по-добре връзката и взаимодействието с
българския Закон за морските пространства).
· Препоръчва се тези въпроси да бъдат обсъдени от експертна група (ниво
министерства).
В Странджа осъзнаването, че туризмът и опазването на природата могат да се осъществяват
съгласувано и интегрирано, и дори да печелят едни от други, е ценно да бъде допълнително
задълбочено. Подкрепа може да се осъществи от АБЧО, ако успеят да мобилизират
туристическия сектор в региона. Имайки предвид слабата позиция на секторните организации,
смятаме за безполезно те да бъдат ангажирани във всякакви дейности на национално ниво във
връзка с туризма или околната среда (като по-широка интерпретация на еко-туризма).
· Препоръчва се експерти на ДАТ в партньорство с експерти от министерствата на
околната среда и водите, земеделието и регионалното развитие, заедно с областни
експерти да продължат да надграждат върху осъществените дейности и намеренията за
разработване на регионален план за управление на туризма в Странджа. Това трябва
да се осъществи в тясно сътрудничество със сектора (само като регионални
представители), управлението на парк Странджа, и с общинските управи. Като примерен
модел за такъв план може да послужи планът за управление на Странджа.
3.3.2 Управление на партньорите
В допълнение към направените коментари относно методологията Пегас в доклада Към
интегрирано осъществяване на политики –по-нататъшни стъпки могат да се дадат и
определени препоръки как да се работи с партньорите.
Липсата на добре структурирани и организирани НПО и бизнес организации, конкретно в
туристическия сектор, оказаха въздействие върху цялостния процес.

Предложението за Крайбрежни съвети предвижда представители на общините, НПО, МСП, селскостопанския
бизнес и туризма, въпреки отбелязаните слабости. За осигуряването на ефективна работа на
Крайбрежните съвети:
· представителите трябва да имат ясен мандат от своите организации и посочилите ги за
правене на предложения от тяхно име;
· представителите трябва също да имат мандат за участие в споразумения от името на
тези организации, които след това ще ги приемат (специално що се отнася до
задълженията и отговорностите на респективните им организации(;
· представителите трябва да имат мандат за преговори в определените от техните
организации рамки;
· Крайбрежните съвети да имат открита система за гласуване, която отразява
становищата на техните членове, и така взетите решения да бъдат приемани и
изпълнявани като препоръка от членовете на организациите;
За ефективна работа на Крайбрежните съвети и всяка друга ИУКЗ организация с широко
участие, е необходимо обновяване на закона за устройство на територията, а също и е
необходимо управление на партньорите. Но защо правителството трябва да бъде сигурно, че
представителите са редовно определени? Каква е ползата на правителството от силни
представителни организации?
Накратко:
· силните организации предлагат по-високо качество на техния принос в планирането;
· силните организации осигуряват фокус върху споразуменията (те трябва да ги
представят пред представяните от тях групи), а не върху спорните въпроси, и оттук
върху по-лесното изпълнение (стратегия, печеливша за всички участници - win-win
situations);
· фокусирането върху постигнатите споразумения предотвратява съдебни обжалвания;
· качественият принос помага за по-отворен и прозрачен процес на планиране;
· силните организации са повече конструктивни партньори, отколкото обструктивна
опозиция на планиращите институции;
· силните организации осигуряват необходимите проверки и баланси, и предотвратяват
индивидуалните организации могат да влияят небалансирано на процеса.
В този проект липсата на добре структурирани и действащи организации беше адресирана чрез
допълнителното първоначално обсъждане с подобни партньори на техните амбиции между
самите тях. По този начин се обсъждат не само амбициите, но могат да се опяват и лидери,
които улесняват консенсуса в рамките на групите. Този подход не беше напълно ефективен,
доколкото много екологични организации нямат доверие помежду си и на правителството, че
ще работи за осъществяването на техните амбиции и принос. Повечето от тях имат също слабо
желание за компромиси, като поддържат например мнението, че всички туристически дейности
трябва да се забранят. По същия начин много бизнес и туристическите организации не са
склонни да преобърнат виждането си по отношение на опазването на околната среда
За продължаването на този открит процес на планиране (и за определяне на участници в
Крайбрежните съвети) най-доброто, което можем да предложим на основата на нашия опит по
този проект и по други подобни проблеми в близкото минало в Холандия, е да бъдат поканени
тези организации на високо ниво (заместник министър) за обсъждане на въпроса за
представителността, и да им се даде избор: ясен и документиран мандат за представителите,
или лишаване от право за участие.

4 Финални заключения
Финалните заключения и обобщение на препоръките бяха обсъдени по време на последната
среща с Партньора, бенефициентите и представители на местните власти на 3 февруари 2009.
Главните въпроси бяха:
· Допринесе ли този проект за подобряването на диалога между държавата и общините?
· Допринесе ли този проект за разработването на по-интегриран подход в управлението
на крайбрежието?
· Допринесе ли този проект за по-прозрачно развитие на крайбрежието?
Визиите и процесът на изработването им бяха приети и оценени от Партньора и
бенефициентите. Всички съжаляваха, че разработването на визията на Варна не е довело до
продължение за планирането в града- алтернатива, ИУМП беше оценено. Интерактивният
процес със заинтересованите в процеса на изработването на Визията бе оценен, но
представителите на местните администрации съжаляваха, че представители на МРРБ не са
участвали активно в срещите. По този начин остава ограничен приносът за диалога.
Управленският план обръща внимание на много теми, които изискват и по-нататъшно внимание.
Предложението за Регионална ИУКЗ устройствена схема за Добрич ще бъде възприето от
Областната администрация, но само след като завършени общинските териториални планове.
Областта иска по-ясна информация как общините искат да се развиват. Предложението за
ИУМП е възприето от Министерството на транспорта като част от Морската стратегия. МТ вече
инициира серия дейности, свързани с разработването на морска стратегия и даде висока
оценка за методологията, включително за методологическия преглед. МТ смята, че (морското)
устройствено планиране е главна отговорност на МРРБ и ще сътрудничи по него с МОСВ и
МРРБ. Предложението за стартов документ за Градска визия бе посрещнат в Бургас с известно
опасение: как такава Градска визия ще съответства на законовата система и каква е връзката
между с териториалния план и общинския план за развитие. Тези въпроси бяха обсъждани с
МРРБ от август 2008, но досега МРРБ не дава отговор. Това може да бъде направено в
поправка на ЗУТ. Предложението за туристическо-природни проекти в Странджа бе възприето
от Областта заедно с предложението за Крайбрежните съвети: Областта вече е създала
редовни месечни срещи с общините и управлението на природния парк.
Предложението за крайбрежни съвети е приветствано в Област Бургас. Заместник-областният
управител на Област Варна се съгласи с главните идеи и ще покани неправителствения и
бизнес сектора за редовните срещи, които Областта има с общините. Заместник-областният
управител на Добрич ще повдигне въпроса пред ръководството на Областта. Бенефициентите
нямаха друг коментар, тъй като те (все още) чакат официалната позиция на МРРБ. Не се очаква
МРРБ да направи официален коментар по предложението преди изборите, очаквани през
лятото на 2009.
Всички се съгласиха, че предложените управленски планове като инструменти за реализация
на визията и предложението за създаването на Крайбрежни съвети като институционален
наръчник могат да бъдат смятани за индивидуални или разглеждани като единични
предложения и са от практическо значение при разработване като пилоти и да бъдат повторени
и в други крайбрежни райони на основата на наученото от пилотите. Връзката между тези
предложения е отговорът на главната цел на този проект: да създаде интегрирана планова
система за българската черноморска крайбрежна зона.
Обсъдено, но не коментирано от партньора, бенефициентите и представителите на местните
власти бе предложението за поправки в ЗУТ. Процедурата по устройствения план и
процедурата по схемите не са демократични. ЗУТ трябва да се промени, за да се гарантира
реално участие и съответствие с Европейските директиви за достъп до информация и достъп
до правосъдие. МРРБ посочи, че в момента има внесени поправки в парламента (но бяха
отхвърлени от парламента през март 2009).


В проекта бе наблюдавана и ясно бе посочена от представителите на местните администрации
липсата на комуникация между националната и местната администрации, между експерти в
отделите, между политическото и експертното ниво и между министерствата. Това бе
определено като „скъсана връзка: няма диалог, който да бъде подобряван.

Препоръки за продължение
В съответните глави бяха дадени препоръки за продължение по визиите и управленските
планове и по крайбрежните съвети. „Скъсаната връзка” бе главната спънка в този проект и ще
продължи да бъде спънка за подобни проекти. Препоръките на ЕС за ИУКЗ поставя ясен акцент
върху участието и върху силните връзки между националната и местните власти. Това изисква
открит процес на планиране, за което в този проект бе използван методът Пегас.
Разединението между политическите нива от експертното ниво в националното правителство и
между държавните и местните власти прави почти невъзможно да се постигнат резултати в
такъв открит процес.
Предложените промени в ЗУТ целят да засилят процеса на планиране. Обществените
обсъждания и процедурите по обжалване не означават да се забави или възпрепятства
процеса на планиране, те целят да обезпечат по-добро качество. Това не е истински разбрано
по този начин от МРРБ и общините. Опасението на МРРБ е, че публичното участие и
обжалването блокират предложенията за развитие, но това е неправилно. Общественото
участие дава по-голяма подкрепа от плановете, а обжалванията са възможни само срещу
процедурни въпроси, не по специфични предложения. Освен ако – разбира се, предложеното
развитие не е сведено до едностранни интереси.
Във връзка с работата на МТ по морската стратегия и на Черноморската басейнова дирекция по
водните управленски планове бе отбелязано, че са направени сериозни усилия да се
преодолеят тези скъсани връзки.
При бъдещ проект, който ще се опита да работи по интегриран подход, трябва да бъдат
предварително изпълнени дадени условия, които обезпечават съпричастността на
правителството. Макар Партньорът да бе одобрил плановото задание и да отдели ресурси за
проекта, а МРРБ изглеждаше ангажирано, нежеланието на политическото ниво на МРРБ да се
създаде междуведомствена комисия, да отговаря на въпросите, повдигнати от
заинтересованите, активно да участва в кръглите маси и да отговаря на предложението
показаха друго.