Участие в Българо-холандски семинар

Предишната тема Следващата тема Go down

Участие в Българо-холандски семинар

Писане by арх.Калина Митева-Павловa on Пон 15 Юни 2009, 2:05 pm



Някои от лекциите:

Bas Verkerk
Кмет на гр. Делфт


арх. Петрович - "Професионална етика и взаимодействие при решаване на конфликтите в процеса на устройствено планиране"


Пздравяваме и нашия колега арх. Живко Железов за представянето: "Културното наследство и възможностите за разработване на съвместни междуобщински експозиционни политики и комплекси"


Българо-холандският проект за сътрудничество ще продължи 2г.

Който се интересува от още материали от семинара може да ми пише.

арх.Калина Митева-Павловa

Брой мнения : 854
Location : Varna
Registration date : 03.12.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

В медиите

Писане by арх.Калина Митева-Павловa on Вто 23 Юни 2009, 11:13 pm

Бас Веркерк: Европа ще е силна, когато има силни региони

http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/06/22/739689_bas_verkerk_evropa_shte_e_silna_kogato_ima_silni/

Консорциум, съставен от Института за екологична модернизация, община Варна, Агенцията за регионално развитие - Варна, и холандският регион Хага, спечели проект по Оперативна програма "Регионално развитие". С него се подготвят общините по Северното Черноморие за предстоящата им съвместна работа при устройственото планиране. Проектът е насочен към стимулиране на развитието на общините около Варна чрез въвеждане на иновативни подходи и на най-добри практики в тази сфера. По този повод разговаряхме с Бас Веркерк - кмет на холандския град Делфт и вицепрезидент на регион Хага, ръководител на делегацията на Холандия в Комитета на регионите в Брюксел.

Кои са условията, за да бъде провокиран гражданският интерес към участие в планираното развитие на общините и областите в европейските страни?

- Изключително важно е градовете и регионите да имат възможността, но и потенциала да се самоорганизират. Това позволява според местните приоритети гражданите да направят информиран избор за посоката и на собствената си икономическа активност. От друга страна, за успешното публично-частно партньорство са необходими няколко неща, свързани пак с добрата организация на местната власт. Това са: достъпни институции, компетентен неправителствен сектор, както и добре развита бизнес среда.

Каквито и проекти да има една общинска администрация, тя не може да ги реализира, ако противоречат на закона и не се подкрепят от гражданите и бизнеса. Тази зависимост е двустранна. По същия начин, ако частният сектор иска да направи нещо, което не съответства на общия план за развитие на дадена община или регион, неговите усилия ще бъдат блокирани поради невъзможността за сътрудничество с местната власт. Договарянето на взаимно изгодни условия, разбира се, не е лесна работа. Именно затова добрата структура и кадровата обезпеченост на общинските и областни органи на властта добиват все по-голямо значение за развитието на регионите.

Какви предимства предлагат т.нар. регионални устройствени схеми - възможност, предвидена и в българското законодателство?

- Всеки голям град трябва да сътрудничи със съседните общини, за да се създаде добра икономическа среда в целия регион. При изработването на плановете за междуселищно и междуобластно сътрудничество трябва да се има предвид, че хората в големите градове разгръщат дейността си в радиус от около 50 км. Този периметър може да варира според големината на градовете, но рядко е под 30 или над 60 км. В тези рамки хората живеят, работят, търсят жилище, удовлетворяват културните си потребности, спортуват, пазаруват или почиват. Транспортните и икономическите системи, пазарът на труда, рекреационната инфраструктура - всичко това функционира в регионален мащаб, т.е. отвъд рамките на една община. Точно по тази причина местното самоуправление трябва да организира дейността си в този мащаб.

Сред най-ясните примери, които мога да дам в момента, е варненското летище, което обслужва града и прилежащите му курорти, но по-голямата част от него се намира на територията на община Аксаково. Подобни примери има в почти всички големи европейски градове.

В България има опасения, че със схемите за регионално планиране големите общини могат да "изсмучат" ресурса на по-малките?

- В този страх няма нищо ново. Доброто сътрудничество между две общини се базира преди всичко на "честната игра". Големите градове не бива да гледат на околните малки общини само като на места, където могат да изхвърлят боклука си. За да имаме устойчив план за регионално развитие , всяка община трябва да види в него своето място и полза. Малките общини трябва да се чувстват част от успехите на съседния голям град.

Но за да бъде пълноценна част от подобна схема, всяка община трябва да има собствен, макар и малък проект, който да я идентифицира. През последните десетилетия Барселона например беше великолепен пример за това как превръщането на един град в икономически, културен и туристически център може да развие целия регион. Обратен пример е Марсилия във Франция. Градът продължава да има негативен имидж. И не само това - той няма стратегическа визия и план за бъдещето си.

Кои са най-съществените препятствия пред устройственото планиране и регионалното управление, за да се постигне максимална ефективност?

- Една от най-сериозните предпоставки за успех е привличането на централната власт като партньор в реализацията на такъв план. Друго предизвикателство е организирането на успешна кампания за убеждаване на местната общност в положителния ефект от плановете за развитие, начертани от местната власт. За това е необходима добре развита и стабилна система за обществена комуникация, а местната администрация винаги да може да обясни защо прави дадено нещо.

Понякога това отнема време, обсъжданията трябва да преминат през няколко цикъла. Общинските власти трябва да са готови да защитават проектите си, но и понякога да се отказват от тях, ако не получат обществена подкрепа.

Когато обаче хората повярват в ефективността на един план, те са готови да инвестират в него и собствени средства, защото той ще подобри жизнената им среда. Така например, ако местната власт направи добър план за развитието на една градска зона с добра икономическа среда, собствениците на магазини, дребните търговци, веднага ще проявят интерес и ще инвестират собствени средства в развитието на тази градска част.

Посочете някои от най-добрите иновативни подходи и добри практики в регионалното устройствено планиране в Холандия?

- От личен опит мога да кажа, че първото при изработването на един план за регионално сътрудничество е с реализирането му да бъдат ангажирани политиците. Именно членовете на администрациите, заемащи изборни длъжности, трябва да бъдат отговорни за изпълнението му. Първото нещо, което направих при изработването на плана за развитието на градски район Хага, беше да събера кметовете на деветте съседни общини и заедно да обсъдим проблемите си. Всеки един говори пред всички останали! Така всеки беше наясно за проблемите на другия. След това изброихме в протокол общите си идеи за развитие на района. Забележете - не се обърнах направо към експертите в общините или към бизнеса. Започнах работата си от политиците, за да ангажирам тяхната отговорност за реализацията на общите ни намерения.

Следващата стъпка беше да ангажирам регионалната и централната власт. Но не като външни зрители, а като участници, като заинтересувани страни. Едва тогава дойде ред на контактите с бизнеса. Направихме семинари с големи компании от банковия сектор, пенсионните фондове, имотите... Позитивната им реакция показа, че планът е реалистичен и може да бъде реализиран. Тогава отново потърсих политиците, ангажирани с изпълнението на конкретни проекти.

Важен момент в осъществяването на един регионален проект е изработването на класификационна система за степента на реализацията му. Така във всеки момент може да стане ясно в кой сегмент от него има нужда от помощ и тя може да бъде оказана навреме. От друга страна, публичността на информацията за придвижването на един проект прави политиците по-отговорни пред обществото, което следи работата им. Ако не успяваш, но можеш да обясниш защо, това не е срамно.

Как работи междурегионалното сътрудничество в Европа?

- Комитетът на регионите е мощна транснационална система за сътрудничество на общини със сходно разположение, демография и икономика. Днес виждаме, че конкуренцията за по-добри условия на живот се пренася от междуобщинско на междурегионално ниво. Икономиката на Европа все по-чувствително се насочва към високотехнологичните сектори, които ангажират цели области в отделните държави. Европейската комисия и Комитетът по регионите подпомагат този процес, като целта е да се оформят ясно очертани области с ясно очертани икономически приоритети.

Ако Европа иска да бъде силен съюз, първото нещо, което трябва да постигане, са силните региони.

Откъде в ЕС да потърсят българските общини правна и техническа помощ за регионално сътрудничество?

Има няколко добри начина. С такава цел е създадена асоциацията на големите европейски градове "Юроситис". Това е лобистка организация, която подпомага проекти и съдейства за обмен на добри практики. Друга възможност са програми като МАТРА на холандското правителство, създадени специално, за да подпомогнат новите страни в реорганизацията на регионално ниво. Основна цел на МАТРА е да пренася опит. Съществуват, разбира се, и множество други европейски програми, които имат същата функция.

арх.Калина Митева-Павловa

Брой мнения : 854
Location : Varna
Registration date : 03.12.2007

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите